dismiss

dismiss
{dis'mis}
1. изпращам, отпращам, разрешавам (някому) да се оттегли
2. уволнявам, освобождавам от длъжност (за несправяне с работата)
to be DISMISSed (from) the service воен. бивам уволнен от войската (и за провинение)
3. разпускам, разтурвам (парламент), воен. разпускам (строй), пускам (затворник и пр.)
DISMISS! воен. свободно!
4. пропъждам, отмахвам (мисъл), преставам да мисля за, изоставям (тема)
let us DISMISS the subject да не говорим повече по този въпрос
5. юр. отхвърлям (иск), прекратявам (дело)
* * *
{dis'mis} v 1. изпращам, отпращам; разрешавам (някому) да се
* * *
уволнявам; отпращам; отхвърлям; разпускам; пропъждам; изключвам;
* * *
1. dismiss! воен. свободно! 2. let us dismiss the subject да не говорим повече по този въпрос 3. to be dismissed (from) the service воен. бивам уволнен от войската (и за провинение) 4. изпращам, отпращам, разрешавам (някому) да се оттегли 5. пропъждам, отмахвам (мисъл), преставам да мисля за, изоставям (тема) 6. разпускам, разтурвам (парламент), воен. разпускам (строй), пускам (затворник и пр.) 7. уволнявам, освобождавам от длъжност (за несправяне с работата) 8. юр. отхвърлям (иск), прекратявам (дело)
* * *
dismiss[dis´mis] v 1. изпращам, разрешавам някому да се оттегли (за високопоставено лице); сбогувам се с, отпращам; 2. уволнявам, освобождавам от длъжност (служба) (поради негодност); 3. разпускам, разтурям (парламент); воен. разпускам (войски, запасни); пускам (затворник, роб); воен. освобождавам, пускам от строя; \dismiss! воен. свободни сте! 4. пропъждам, прогонвам, отмахвам (мисъл), преставам да мисля за; отхвърлям, изоставям, отминавам (тема, въпрос); 5. юрид. отхвърлям (иск), прекратявам (дело); 6. (от)пращам топката; изваждам играч (в крикета).

English-Bulgarian dictionary. 2013.

Игры ⚽ Поможем написать реферат
Synonyms:
, , / , , , , , , , ,


Look at other dictionaries:

  • dismiss — dis·miss vt 1: to remove from position or service dismiss ed the employee 2: to bring about or order the dismissal of (an action) the suit was dismiss ed vi: to bring about or order a dismissal the pla …   Law dictionary

  • dismiss — dis‧miss [dɪsˈmɪs] verb [transitive] 1. HUMAN RESOURCES to remove someone from their job, usually because they have done something wrong: • He was dismissed from his job at a bank for repeatedly turning up to work late. 2. LAW to state officially …   Financial and business terms

  • dismiss — 1 Dismiss, discharge, cashier, drop, sack, fire, bounce are comparable when they mean to let go from one s employ or service. Dismiss basically denotes a giving permission to go {he dismissed the assembly Acts 19:41} {dismissed the night watchers …   New Dictionary of Synonyms

  • Dismiss — Dis*miss , v. t. [imp. & p. p. {Dismissed}; p. pr. & vb. n. {Dismissing}.] [L. dis + missus, p. p. of mittere to send: cf. dimittere, OF. desmetre, F. d[ e]mettre. See {Demise}, and cf. {Dimit}.] 1. To send away; to give leave of departure; to… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • dismiss — [v1] send away, remove; free abolish, banish, boot*, brush off*, bundle, cast off*, cast out*, chase, chuck, clear, decline, deport, detach, disband, discard, dispatch, dispense with, disperse, dispose of, dissolve, divorce, do without, drive out …   New thesaurus

  • dismiss — [dis mis′] vt. [ME dismissen < ML dismissus, pp. of dismittere, for L dimittere, to send away < dis , from + mittere, to send: see MISSION] 1. to send away; cause or allow to leave 2. to remove or discharge from a duty, office, position, or …   English World dictionary

  • Dismiss — Dis*miss , n. Dismission. [Obs.] Sir T. Herbert. [1913 Webster] …   The Collaborative International Dictionary of English

  • dismiss — early 15c., from L. dimissus, pp. of dimittere send away, send different ways; break up, discharge; renounce, abandon, from dis apart, away (see DIS (Cf. dis )) + mittere send, let go (see MISSION (Cf. mission)). Prefix altered by analogy with… …   Etymology dictionary

  • dismiss — ► VERB 1) order or allow to leave; send away. 2) discharge from employment. 3) regard as unworthy of consideration. 4) Law refuse further hearing to (a case). 5) Cricket end the innings of (a batsman or side). DERIVATIVES dismissal noun …   English terms dictionary

  • dismiss — v. 1) to dismiss curtly, summarily; lightly 2) (D; tr.) to dismiss as (he was dismissed as incompetent) 3) (D; tr.) to dismiss for (I was dismissed for being late) 4) (D; tr.) to dismiss from (he was dismissed from his job) 5) (misc.) (BE;… …   Combinatory dictionary

  • dismiss */*/ — UK [dɪsˈmɪs] / US verb [transitive] Word forms dismiss : present tense I/you/we/they dismiss he/she/it dismisses present participle dismissing past tense dismissed past participle dismissed 1) to refuse to accept that something might be true or… …   English dictionary

Share the article and excerpts

Direct link
… Do a right-click on the link above
and select “Copy Link”